Това не е първата криза на идентичността на мъжа. Но какво се случва при жените? Дали кризата в идентичността не е този път на по-дълбоко ниво? Човекът, индивидът въобще?

Наблюдаваме през последните години как все по-късно двойките се обвързват и създават семейство. И неизменно отговорът е: „Още не съм готов, имам нужда от още време”. Като че ли вече индивидът и личностното развитие стават по-важни от семейните и племенните връзки. Моята теория е че част от причините за това индивидът да търси повече време, било то жена или мъж е че подсъзнателно осъзнава, че има недостиг на Енергия.

Живеейки в този динамичен свят, забързани, поради големия стрес, притеснението и други емоции, ние постепенно изразходваме основната си жизнена енергия и намаляваме половата, съзидателна енергия. Негативните усещания изсмукват нашата жизненост и ограбват половата ни енергия, като са отговорни за загубата на 50 до 60% от нашата жизнена сила. Така вече не разполагаме с достатъчно енергия за развиване на висшите си духовни потребности.

Повечето хора гледат на отрицателната енергия като на „енергия за изхвърляне”, но отрицателната енергия и половата (съзидателна, креативна) енергия са все пак част от нашата жизнена енергия. Ние можем да пускаме, а не да изхвърляме отрицателната енергия и да я преобразуваме в положителна жизнена сила. Можем да увеличаваме и трансформираме в жизнена сила също и половата енергия.

При раждането, всеки от нас получва голямо количество Основна енергия – Дзин, както я наричат даосите. Енергията Дзин се съдържа в яйцеклетките, спермата и бъбреците, поддържа половата активност и се превръща в жизнена енергия – Ци, необходима на органите. Половата енергия (съзидателната енергия) е единствената, която може да бъде удвоявана, утроявана, увеличавана. Затова, именно половата енергия можем да трансформираме обратно в Основна енергия. Така ние имаме на разположение много повече енергия, която да трансформираме в Ци. Ци от своя страна се превръща в един друг тип енергия, наричана Шън. Шън означава духовна енергия.

Древните даоси са забелязали, че когато съхраняваме и възстановяваме загубената основна енергия удължаваме живота качествено, като подобряваме здравето си на физическо и духовно ниво.

В тялото ни има един канал, който когато бъде отворен напълно, енергията може свободно да циркулира през цялото тяло, като по този начин премахваме различни енергиини блокажи, които водят до болести и до по-бързо изразходване на основната ни енергия, което е самия живот. Когато се изчерпа тя, животът си отива от тялото. За да забавим този процес, можем да се научим да въртим енергията си като използваме половата енергия, увеличаваме я и я трансформираме обратно в Основна енергия и жизнена сила. Така ние можем да я насочваме към органите, жлезите, мозъка, костния мозък, както и да я използваме за духовни цели. По този начин ние се подмладяваме, ставаме по-здрави, издържливи и не на последно място можем да имаме по-пълноценен интимен контакт с партньорите си. Не е важно колко често, а колко качествено, нали?

И тъй като темата е „жената, енергията и танцът” искам да подчертая, че всичко казано до тук се отнася и за мъжа. И все пак, поради физиологичните си разлики, както и дарбата на създаването на нов живот, в работата с женската енергия има и специфики.

През живота си съм се докоснала до различни видове енергийни практики, бойни изкуства, танци и музика. Всички те ни помагат да работим свободно с потока на енергиите. Между Тай Дзи Цюан, Ци Гун, алхимично Дао, ориенталските и африканските танци има нещо много общо. Това, което открих е, че всички те, освен, че работят с енергията и помагат да я трансформираме и умножаваме, те правят това като използват основно кръгови и спираловидни движения, които ни поставят в състояние на Активна Медитация. Така естествено за мен се появи един енергиен комплекс от упражнения, който ги обединява в синтез.

Има различни видове изкуства, практики и начин на живот, които да ни помогнат в това да трансформираме духа и тялото си за по-качествен живот. Танцът е вид изкуство, тясно свързан с музиката. Танцът е също и вид активна медитация, чрез която можем да свържем в едно дух и тяло и да преобразуваме половата енергия в жизнена сила.

Когато срещнах египетския танц – RAQS SHARQI, което означава източен танц, познат на запад най-вече като Belly Dance, бях пленена. Винаги разказвам за Евелина Папазова, която буквално ме накара да затая дъх с една единствена нейна въздишка. Показа ни как целия танц може да се изтанцува с една въздишка. Почувствах как напълно можеш да се отпуснеш на това, което е вътре в теб. Напълно. В тази въздишка имаше едновременно естественост, красота, споделяне, индивидуалност, женственост, сила, всичко.

RAQS SHARQI. Арабската дума „ракс” и турската „раккасе” произлизат от асирийската „ракаду”, което означава „празнувам”. Ориенталските танци настина са празник. Те са древно изкуство, чиято родина е Египет. В корените им стоят преклонението към Богинята-майка и жената която е благословена да дарява живот. Изпълнявали са се за плодовитост и за подготовка на жените за леко раждане, включително и по време на самото раждане. В движенията има много кръгове и вибрации, изобразяващи именно раждане, контракции, кърмене, връзката с божественото, връзката между небето и земята, изразяването на женската същност и трепетите на женското сърце. Танцува се с боси крака за по-голяма сензитивност и се работи с всички мускулни групи. Не случайно ориенталските танци помагат за плодовитостта, раждането и възстановяването на тялото след това. Тези танци са се изпълнявали от жени за жени и са се предавали от майка на дъщеря. С течение на времето са навлезли в социалния живот и са се изпълнявли за забавление по време на тържества. По-късно в харемите е имало танцьорки, които са забавлявали двореца, но и които са имали доста голяма свобода, били са начетени, имали са достъп до книги, пишели са поезия, свирели са на инструменти и т.н. В арабския свят, обаче, дълго време се е считало за непристойно танцуването на публични места и пред мъже. Дори и сега да си танцьорка там се смята за доста освободено поведение.

Днешните танци са доста повлияни от Запада и в частност от балета, тъй като Египетските майстори, мъже, които идват на Запад са били предимно професионални танцьори и балетисти, които в един момент в търсене на уникалност, в западната пазарна икономика, започват да преподават ориенталски танци – belly dance. Затова и в съвременните ориенталски танци, в модерните версии има много въртежи, полупръсти, арабеск, балетни ръце и т.н. Костюмът, който се използва в днешно време е също продукт на западно влияние и затова корема е често разголен, за да се виждат по-добре движенията.

И сега, нека се гмурнем директно в дебрите на арабските ритми и да влеем жизнена сила за здраве, гъвкавост, щастие и не на последно място повече женственост и по-качествен интимен живот.

Заповядайте на пътешествие из дебрите на собствената Ви същност, с „Енергиен комплекс и танци от изтока и по на юг“ 🙂

Автор: Вероника де Буур

За подготовка на тази публикация са използвани материали от:

Венда Буонавентура, „Родена в танца – жената и танцът в арабския свят” (превод от английски от Асоциация „Арабис“)

Мантак Чиа, „Култивиране на женската полова енергия”

Елизабет Бадентер, „XY на мъжката идентичност”