Класически ориенталски танци – Raqs Sharki
Източните танци са една от най-старите, ако не и най-старата танцова форма позната на хората, заедно с индийските класически и други транс танцови форми, които датират от древни времена.
Те са известни също като съвременен танц, и е придобил името „Belly Dance“ на Запад и по-рядко ориенталски танци, както е по-правилно да бъдат назовавани.
Историята на този танц и неговите специфични движения произхождат от процеса на раждането. От както съществуват жени и раждат, този танц съществува и ние всички имаме общи черти с особени движения, защото те са естествени за тялото на жената и описват женската енергия.
Още от древни времена хората са подчитали Богинята-майка, даващата и крепяща живота и жените са танцували, за да празнуват, да се прекланят и изразяват, чрез ритуали и празници, разлините аспекти на живота, Божественото, сезоните, животните, посевите.
Като ембрион, ние растем вътре в нашите майки и първичния звук е биете на сърцето й. Раждането е едина от най-големите загадки, които се отбелязват с танци и ритуали и до днес. Хората винаги са признавали и подчитали циклилите, движението на планетите, смяната на сезоните, новия живот, подрастването, остаряването и умирането. Древните хора са подчитали всички заобикалящи ги неща в живота: космологичния ритъм, биенето на сърцето, дишането, смяната на сезоните, стъпките на краката, животински ходове и са отразявали в танците си.
При жената тези ритмични движения и дишане се проявяват от повика на природата. По време на раждането съвсем естествено се появява специфичното дишане и ритмичните движения на мускулите на стомаха, които изтласкват плода навън. Музиката пък вдъхновява тялото да се движи ритмично за изцеление, церемония и наслада.
Музика иска да бъде видяна, освен чута и така се зараждат ориенталски танци.
Най-ранните картини на тези танци са открити в свещени места като храмове и гробници на Египет, Гърция и Индия, изпълнявани по духовни поводи и имат религиозни корени.
Така че историята ориенталски танци може да се разглежда в светлината на духовното съществуване и величието на природата, които вдъхновяват едно разширено наше състояние. Чрез ритъма на музиката и повтарящите се движения танците се заражда от нас хората, наблюдавайки и взаимодействайки в нашия свят, добиващи осъзнаване, разширяване и изразяване.
Произходът на името „belly dance“ идва от френски “Danse du ventre”, което се превежда като „танц на корема“. Сол Блум е първия, за когото казват, че е използвал този термин на английски език, по време на Световния панаир в Чикаго през 1893г. Терминът „танц на корема“ първоначално е имал расистки оттенък и затова се води дебат дали е редно да се използва и днес, но така или иначе белиденс се е наложил като термин.
Ориенталските танци също не е коректно да се назовават „Кьочек“, тъй като “The köçek” на турски означава много красив млад мъж rakkas или танцьор, който е облечен в женски дрехи, и работи като аниматор. Турската дума произлиза от персийската дума kuchak, което означава „малко“, „малък“, или „млад“.
Андреа Дигън (Andrea Deagon) нарича ориенталския танц – СИТА – солов импровизиран танц на основата на артикулация на торса. Но може би и този термин не е съвсем точен, тъй като в съвременните ориенталски танци често има хореографии, вместо да се импровизира или може да се танцува и групово.
Ориенталските танци или Raks Sharqi (Ракс Шарки), което означава „Източни танци“ на арабски, се използват в множествено число, тъй като те са съвкупност от различни източни танци като Ракс Шарки, Балади, Шааби, Саиди , Калиджи, Хагала, Гавазе, Мелая (melaya leff), танцът със свещник (Raks Al Shamadan), със сабя и други жанрове с общи корени в Египет.
Според някои, следи от ориенталските танци могат да бъдат открити още от преди 6000 години, в различни храмове на древните общества, които са се прекланяли пред Богинята-майка или Гая, но под влиянието на мигриращи през вековете популации от Индия, Африка към Близкия Изток, в днешния танц наблюдаваме общи движения, които виждаме също в индийските, африканските и южно-американските танци.
Първоначално ориенталските танци са се предавали от майка на дъщеря и са се танцували по време на процеса на раждането, а по-късно са се пренесли и в социалния живот за забавление. В Египет, танците винаги са били част от сватбените тържества и социалните събирания, на които са се изпълнявали предимно градския стил Балади и селския стил Шааби. Стилът Гавази, пък е произлезнал от пътуващите роми идващи от Индия и след това мигрирали през модерен Афганистан и Иран, за да се отправят някои север, към Турция и Европа, както и някои на юг, към Северна Африка, включително и Египет. Един от начините да изкарват прехраната си е била да забавляват туристите с музика и танци. Те пеели и танцували по улиците, пред кафенетата и на открито по време на публични шествия и използвали и различни аксесоари като бастуни и мечове.
Публично ориенталските танци са били приети като част от традицията, но през 1834 г., политическата ситуация се променя и властите в Египет забраняват танците в Кайро на публични места. Между 1849 и 1856 г. обаче, забраната е вдигната, а в началото на XX век, около 1920-те години, е и разцвета на този танц в различни нощни клубове, където публиката е била предимно от европейци. В арабския свят, танцуването на публични места и пред мъже се счита за непристойно и да си танцьорка там се смята за доста освободено поведение. Затова и танцьорите в Египет, в днешно време са предимно чужденци.
На запад ориенталските танци достигат, чрез пътешествениците, които през деветнадесети век са пленени от Изтока и започват да подхранват култа към различността и особено към екзотичните източни страни, чувствеността и еротиката. Така се раждат историите за екзотичния „Ориент“.
Под влиянието на Запада и Холивуд ориенталските танци започват да се разпространяват вече не като традиционни или с древно-културни корени, а в сферата на развлеченията, в клубове и театри. За разлика от свещнният ритуал и обред, роден от Изтока, получената концепция за ориенталския танц е към по-еротичен образ и идеята за „екзотични“ танци. Ориенталския танц е повлиян и от америакнските кабаретни танци, тъй като е бил изпълняван на Запад, основно от кабаретни танцьорки.
Еволюцията на ориенталския танц на Запад, също се отразява и на Танца на Изтока и така днес сме свидетели на това как в съвременните стилове има много влияния от Западните танцови форми, а именно балета, който допринася за пътуващите движения и плаващи ръце, въртежи, полупръсти, арабеск и т.н.
Костюмът, който се използва в днешно време е също продукт на западно влияние, много пищен, покрит с мъниста, кристали, пайети, бижута и други елементи, често корема е разголен, за да се виждат по-добре движенията, появяват се дълги цепки, за да се открият бедрата и т.н. И така Ракс Шарки, днес, представлява тази бляскава „кабаре“ версия на първоначалния обвързан със земята танц, комбинация от египетски, персийски, месопотамски и индийски / Roma цигански фолк и свещени танци.
Денс, се появяват и разлини фюжън стилове съчетавайки танго, фламенко, джаз, балет.
Трайбъл фюжън е модерна, западна форма на ориенталските танци, създаден, чрез сливане на Американски трайбъл стил Belly dance и американско кабаре. Артистите често включват елементи от Popping, Хип-хоп, „Египетски стил“, „Кабаре“, както и принципите за движение от традиционните форми като Фламенко, Kathak, Odissi, и други фолклорни и класически танцови стилове. Музиката е модерна и често включва джаз елементи.
Ориенталските танци са преди всичко движения задвижвани от торса, с акцент върху ставите на бедрата. За разлика от много западни танцови форми, фокусът на танца е на изолации на мускулите на торса, а не на движения на крайниците през пространството. Въпреки че някои от тези изолациите изглеждат подобни на изолациите, използвани в джаз балет, понякога те са задвижвани по различен начин и имат различно усещане или акцент.
Ако се вгледате в движенията на една грациозна дама, ще ви направи впечатление, че те са бавни и плавни. В ориенталските танци има забавяне на движенията, успокоява се ума и те са форма на медитация. Танцът променя излъчването на жената, защото тя се свърза на по-дълбоко ниво със себе си и започва да се харесва и приема повече. Освен различното излъчване, практикуващите придобиват грация, гъвкавост и изпрвена фигура – стяга се корема и се оформят бедрата.
По време на практиките се упражняват много интензивно всички мускулни групи (шийни, раменен пояс, гръбни, гръдни, абдоминални, бедрени, подбедрици). Редовното практикуване оформя фигурата по много хармоничен начин (особено талията), повишава се тонуса на гръден кош, рамене, бедра.
При движението на коремната мускулатура се създават условия за подобряване кръвоснабдяването на коремните органи, което води до съответните положителни ефекти върху тях (храносмилателна система, репродуктивна система). Тренировката на параветребралната мускулатура може да облекчи проблеми с гръбнака, спомага за изправената стойка. Усъвършенства се координацията на крайниците с торса и главата, както и равновесието.
Използвани са материали от:
Wikkipaedia
